автор: azz

Ти някак си влезе,
как стана не зная,
повлече ме в себе си
и ме разкъса до края.
Не зная къде ще срещнем-
ще бъде ли близо началото,
Но вече ужасно усещам,
че и с душата и с тялото
съм в теб като крясък
и гъгна в съня на очите ти,
полепвам те- ситен пясък,
поглъщам дъха ти... Боли ли те?

Разтварям се в нищото.
И няма ме. Теб съм.
Боли ме. Измислям се.
Сълчавам те.
Песенно. Песенно. Песенно.