автор: dafna

Тя беше с мен толкова дълго,
че вече я кръстих сама.
Превърна деня ми в хилядопъстър чадър-
с него летяхме над тротоара.
Вместо мен се молеше преди да заспя,
преразказваше ми света
във весели тонове
и ме целуваше вместо него...
Докато един ден не открадна името ми
и безгрижно разпръсна като цвят от липа,
нахълта в съня ми с невъзможен любим,
полъга ме в стръмното
и ръкопляскаше лудо,
щом политах от билото
в огъня...

Сега съм присъстваща дреха.
Крадлата - любов измисли театъра,
но кой бе по-талантлив?
От мен светлината угасна!
Госпожо Илюзия,
сбогом!
Добър вечер,
Господин Тротоар!

1998г.