автор: ariel_b

Богатство е да си мъдър.
Но мъдростта е болка.
Разпятие.
Понякога те гори отвътре
и губиш смисъла
на понятията.

Приемаш всички причини.
Понасяш разни
последствия.
И чакаш бурята да премине,
ако на твоя климат
не съответства.

Не губиш лесно посоката.
И знаеш къде
и защо отиваш.
Твоите върхове са високи.
Но ти винаги
пътя откриваш.

Не се страхуваш от нищо.
От болки
или от истини.
Способен си да разнищиш
и най-обърканите
и тайни мисли.

А аз си мисля понякога
за мъжкия ти
забързан ритъм.
Не мога да гоня вятъра.
Но искам поне
да опитам.