автор: nega03

Искам да ти кажа, че те обичам,
а ти ми отвръщаш с шамар.
Кажи ми, как да те наричам,
като си такава долна твар?

Спри накрая! Вразуми се!
Недей игра "Ва банк"!
Хвани последната мотриса,
за да чуеш финалния гонг!

Ще можеш ли да се погледнеш,
като ти липсват очи?
На тяхно място са поставени
безчет вмирисани пари.

Нима не чувстваш умиление
за изминалите много дни?
Няма ли да потърсиш спасение
за душата си с безброй вини?

Как може да си доволен,
че причиняваш болка и стрес?
Защо си толкова долен,
изпълнен с ярост и гнет?

Сърцето ти се е превърнало в камък,
ако изобщо имаш сърце…
Тялото ти е безлюден замък
на брега на пусто море.

Отдавна вече си плесенясал,
потънал във мухъл и прах.
Как така си израсъл,
върху тези поляни от грях?

По този път кораби не минават,
прелитат само чайките гладни.
Гледат набързо, какво да докопат
и се понасят с вятъра волни.

Нямаш вече приятели - само длъжници,
поробени от тебе до гроб.
Горко на тези мъченици,
ако не ти служат до живот.

Имаше една единствена сирена,
която милееше за теб.
и беше толкова смирена,
че би останала и век.

С търпение тя бе надарена,
но ти я прогони без свян.
Сега се скита изтощена,
с помръкнал в душата си блян.

Ти реши и я пороби,
но тя не можеше така.
Заключи я с твоите окови
и я лиши от свобода.

Тя беше жадна за слънце,
а ти й предлагаше мрак.
Когато дръзна да тръгне
превърна се в неин враг.

Не можа да погледнеш в очите
една крехка и слаба жена.
Реши да я скапеш за дните,
за това й подля и вода.

Защо не прие мъдростта й,
която ти предлагаше тя?
Защо не се вслуша в гласа й,
както тя пожела?

Обичта й бе непонятна,
но реши да жертва любовта.
Душата й бе необятна,
но трябваше да загърби страстта.

Умоляваше те през сълзи
да запазиш капчица добрина.
А ти с омраза се нагърби
да я довършиш със злина.

Защо я принуди да бяга?
Преследваше я като див звяр.
Нима това ти приляга?
Не ти ли тежи този товар?

Дали ще можеш да забравиш
тази всеотдайна жена?
Колкото и да злословиш,
и ти я обичаше така.

Вместо да постъпиш достойно,
ти избра подлия трик.
Ще се почувстваш ли охолно
от нейния безпомощен вик?

Остави я да следва пътя си съдбовен!
Пребори се с ревността си най-подир!
Живей живота си греховен!
Разделете се с добро и в мир!

Колко ли още безчестия ще извършиш
докато се намери кой да те спре?
Гледай само да не свършиш
в приют, като бездомно, проскубано псе!