автор: Amar

Отмий ме, мое море, заличи ме.
Разпръсни ме в прегръщане. Необятно.
Приюти ме. Като вълна
ще се гмуркам в теб
и ще се моля да не изплувам отново...
Удави ме.
Като камък
да потъна на дъното ти.
Целуни ме, море, нека съм твоя.
Ничия вече не искам да бъда.
Разпилей ме по пясъка,
направи ме на замък.
Изгради ми прозорец. Да виждам.
Влизай в мене понякога,
руши ме, стъпквай, събаряй ме.
И построй ме отново.
Направи ме на кула. Да падам. Отвисоко.
Направи ме на влак. Да отпътувам. Нанякъде.
Направи ме на звезда. Да се закачвам. В небето.
Направи ме на кръг. Да се завръщам. Към себе си.
Или към теб.
Вземи ме, море, сътвори ме.
От пяна.
Пречисти ме, греховна съм. Искам
бели дрехи да нося. Искам
синьо да виждат очите ми. Искам
по вода да стъпват нозете ми. Искам
да се дави в тебе душата ми. Искам
простор. Да си открадна.
Приюти ме. Завинаги. В себе си.
Аз вече нямам дом,
където да се прибирам.
И нямам крила,
за да вярвам отново. В полети.
Аз вече нямам бряг,
към който да се завръщам
пречистена...