автор: meiia

Животът сам си пише стихове.
Поетите ли? Те са друга тема.
Житейската поезия е тиха
и тихо често пъти я отнемат.
Не всякога бокалът й е пълен.
С поетите на масата съседна
допиват своя свят бездънен
до дъно като че е за последно.
Но тя си тръгва още трезва,
преди метафорите да са се родили.
А пък поетите й още си замезват
недоживели, недояли, недопили.
Омръзнало й е да е неродена...
След кръчмата поема орис тъжна.
Животът й - единствена поема.
Умира в него. Да не му е длъжна.