Тя,
беше уловила дланта
на зрялата красота и
мъдростта.
Тихичко каза:
-Мамо, дядо, хайде- пак ме
люшнете…
Звънък смях се разнесе навред.
Въздухът замириса на
цъфнала праскова.
Бъдещето се смееше.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|