Целувам те по нослето,
вдишващо аромата на живота
и по вратлето
източило се като ос
минаваща през хиляди вселени
и по небето те целувам,
което е над теб,
закрилящо те щедро.
Под сърцето,
където се побират светове
от многолики същности
изпълнени със обич -
целувам те,
целувам те,
целувам ...
Целувам те в реалност и
в безвремие,
в което сме движение и трепет
и полет сме
разгърнал се сред висините,
и мислъл
преминаваща над пропаст,
достигаща до светлото начало
като блаженство
изпълващо ни в дните...
Така целувам те,
без допир,
и диво и красиво,
а устните ми са разтворени -
подобно цвете...
Целувам те,
целувам те,
целувам...