автор: libra

- А жената има някакви бучки на гърдите - той гледаше някъде в далечината с присвити очи и говореше тихо.Току що ми беше разказал за новата си красива къща в престижен квартал в която живееше от скоро.С гараж за трите коли, които семейството имаше.
Жена му имаше престижна професия, а той ми беше колега.
- Някаква огромна сметка за телефон дойде и Любо изскубна кабела на телефона, качи се на колата и отиде на вилата, от няколко дни не се връщал и хич не го интересува, как живеем ние с децата и имаме ли пари за храна - това е една позната която срещам случайно, а Любо познавам от института, който съм учила, беше ми състудент.
- От тогава не съм човек и умирам от страх, етърва ми падна пред очите ми и получи инсулт, а е на моята възраст, май пак съм вдигнала кръвното - това е друга позната, тя и съпруга и имат магазин за хранителни стоки с добър оборот и доста проспериращо заведение.
- Утре отивам на изследвания, стискай ми палци, знам че като ти звънна да ти кажа и всичко ще е наред, така ми е притеснено и за това така...- това е бивша колежка.
Нейната болест не ми се коментира.
- Ще е наред, разбира се - казвам, нали знаеш че аз като го кажа и се получава.
- Благодаря ти - отговаря ми и гласът и звучи нервно и притеснено - ти само стискай палци.
Съпругът и е такъв за какъвто мечтаят много жени, красив, преуспяващ и влюбен в нея.
- Тя се омъжила, разбираш ли, тя се е омъжила и не ми е казала - това е един юзер от мрежата - а Тя е приятелката му за която ми разказва всяка вечер.
Работя.
Уморена съм.
Мисля си.
Какво си струва в този живот.
Родих дъщеря.Посадих дърво.Написах някакви стихове.За друго не се сещам.
Какво ще остане след мен.
Сетих се и за друго.
Обичах.
Остава ли любовта след нас - питам се.
Едва ли - отговарям си.
Забравя се.
Не знам, но така мисля.
Толкова е кратък този живот.
Дали да не спра да мисля?