Дъждът се износи.
Валя като смахнат.
Валя на откоси,
валя и на вахта ми.
И отми същината
на вечната суша.
На небето, земята
целувката сгушена.
Хоризонта замъгли,
валя безотказно
по живите въглени.
Изваля се до празно.
По мъжки всесилен,
куршумено лудна.
Но в мен е безсилен.
Сънувах го будна.