автор: batteria

Средината на сърцето ми е мека -
въздух от хриле на риба
между облите кори на хляб
както накъдрена вълна обгръща камък
и рязко се извива в
дантелата на уморените реки.
Средината на сърцето ми е място,
прободено като стрела,
от изтръпнали виражи и тревога
пред отдавна затворени врати.
Средината ме напуска през прозорците
под капилярите на топлото кафе,
избуява зад витражите
превръща се в подземие
и страж, пробол плътта на
оглушелите треви.
Отсамното е вече чуждо,
оттатък е далеч,
средината на сърцето ми е пуст,
западнал град,
и сенките в миналото време само дишат
оглеждат се лицата им в пропуканите
редове.
Сърцето ми е средина
безсолна утрин,
тегав здрач...
Оттук насетне само край
назад е люлка
счупена играчка,
шапка с периферия,
загубен ключ...