автор: Amar

Остана нещо
недовършено.
След нас.
Нещо изгубено.
От нас.
Като прошка,
побеляла от чакане.
Като вина
за нещо неслучено,
недоизживяно,
отвято като прашинка,
целуната от вятъра.
Нещо,
което
се е заклещило
между твоето
безразличие. Стъклено.
И моите
чакащи очи. Вгледани
в онзи път,
от който
вече няма да дойдеш.