автор: joanna_vas

Върху витлата
на вятърната мелница -
времето
е издълбало имената ни,
а буквите
са своенравния
отблясък
на отразената ни същност.

Мъха върху скалите
е постеля
за ходилата
неоставящи следи.
Вратата
е отворена от вятъра
и прага е подобен
на река,
в която хвърлям
камъче след камъче
докато чакам
тихомълком да те срещна.

Романтика,
в която не присъстваме,
а сме единствено -
разтворено дихание
сред необятната му красотата...