Ще оцелея, знам ще оцелея
и в злобата на хората, след теб...
Ще се превърна в бяла орхидея
разцъфнала от лед.
И ще замръзна окована от интриги,
корава като бръмбар ще мълча...
Ще чакам.
Мога да дочакам
да се затопля и да изкрещя,
че съм те чакала да дойдеш,
а няма смисъл, няма знак.
Ще се разлистя сякаш за последно,
ще вържа плод узрял във цвят.
След теб, след хората ще търся
със корени оплели бряг.
И зная, пак ще се намеря
изгубена, добра, сама....
Но зная, ЗНАМ - ще оцелея
след всичко зло ще съм добра!
Ще бъда бяла орхидея -
разлистена от самота.