Трябва да се сбогувам с отминалото утро,
с всичко онова, което няма да се повтори.
С изгубените истини завинаги затрупали
последните илюзии на отминалата обич.
Трябва да забравя залези и нощи,
очи препълнени с безразличие и минало,
улици, по които с някого сме преминали,
болки незатихнали все още.
Трябва да забравя всички спомени
затворени в албуми, тетрадки и стихове,
всяка дума искрено отронена
пред нечия обич в ръцете ми притихнала.
Трябва да премина през сезони и години,
през тъгата и сълзите дошли неповикани.
За да мога да вярвам, че след всяка сянка отминала
някой пак ще ме посрещне с усмивка.