Ако напълня с мед и вино тази дата,
дали ще се изпълни с ново минало?
Четиридесет са дните за "оттатък",
четирдесет-и междата си преминал.
А подир нея е достатъчно безплътно.
Нали умирал си поне стотина пъти.
И още хиляди било ти е безпътно,
без стар приятел с тебе там по пътя.
Без илюзорното подрънкване в хастара
на дребните като монети обещания.
Защо ли са й на надеждата ми стара.
Тя тъй се умори да се превръщa в отчаяние.
Не се усети в никого докрай изпълнена,
а нея я изпълваха почти като съдина,
С какво ли не! И днеска е препълнена
с най-призрачните хляб, любов и вино.
А с тях да си живял четиридесет зими
или дори лета, или животи толкова,
ще си в началото си още. И, за да те има,
ще трябва да се раждаш още. В болка.