автор: senzafine

Обсипаха ни със порой звезди-
океаните на тишината,
сякаш с пеперудени очи
докосвахме се
и от мрежите на паяка на вечността
изстрелвахме мечтите-
в празнотата,
през къпиновите храсти
достигахме покоя,
и там близо до недрата на земята
се сближихме,
и с крила на птици се сдобихме-
и отлетяхме
над поля покрити с теменужки…
.......
Подарявам ти една сега
със моя лик пази я!