автор: Leni

Не ми казвай, че ме обичаш!
Направих клада от несбъднати желания.
Жаравата разпалих със целувките.
Натрупах нежност, ласкаво докосване
и шепот...толкоз много шепот.
Защото на глас изрекохме си само
Невъзможности?
Захвърлих всичките ти пориви.
Истините дето ги излъгахме.
С перото, дето откраднах си от шлема ти
ще драсна клечката.
На тръгване...
Да изгориш дано...
В това мълчание.
Удобно е.
Нали!?
На въглен да се правиш.
Замръзнал от надеждата, че отново ще ме има.
Не ми казвай, че ме обичаш!
Направих клада от това обичане.
И няма връщане.
И няма да се обърна.
Дано се вкамениш!