автор: samodiva_yana

Ще ми нарисуваш ли лице-красиво и усмихнато като маска,зад която да се скрия и да бъда сама и малка,далеч от желание за защита.Остави ме да бъда слаба и да греша сега.
неизвършените грешки са по-страшни от извършените и изстраданите.Те остават да тежат за цял живот, а аз нямам нужда от излишен товар,който да затиска крилете ми.Нямам нужда от измислени закони и забрани-тези вътре в мен са достатъчни за цял живот.Ще ги чупя един по един и ще се издигам нагоре.Бавно ще разбирам,че да правиш това,което искаш е много по-важно от това да правиш това,което другите искат.Че е важно да се харесваш сам себе си,а не да се променяш за всеки недоволен.Важно е да живееш спрямо собствените си критерии преди да е станало късно,преди да си разбрал,че не си летял,не си свирил,не си мечтал достатъчно често,преди да си усетил,че е време да тръгваш,а ти се остава за още една целувка,за още една роза...