автор: iony_ada

/интерпретация/

Стъклата от строшено огледало -
разпръснати частици щастие -
в дланта нарязана проблясваха...

Като мъниста капки кръв искряха
върху сияйната й кожа.
и както скрива от очите нежелани
безлунна нощ любовна ложа.

косите й навред се разпиляха,
разляха се, застилайки земята.
Безмълвни устните шептяха -
отчаяно и нежно пак зовяха...

...внезапно звуците замряха
и цветовете в мрак се сляха.
Не трепваха от вятъра листата,
а совите отдавна сякаш спяха...

Бе мъртва малката Снежанка.
Но нейните отворени очи,
тъй сини, чисти и добри
излъчваха безброй лъчи.

Изглеждаше по-жива отпреди,
по-прелестна, по - истинска дори.
Безсмъртна беше може би...