автор: Calighula

Не помня да е казвал татко:
"Аз те обичам" на мама.
Чувствата бяха загадка,
сърцето му бе от стомана.

Но болест щом я връхлетеше,
той за ръка я държеше.
И с обич в години събрана
лекуваше болест и рана.

Когато все пак тя почина
той се смали, залиня
и скоро при нея замина.
Без да е болен умря.

Прочетох на сватбена снимка:
"Ида, почакайте с тати!"
Простички думи, по-силни
от всички любовни трактати!