автор: sradev

Знаеш си го добре, света често ти прави магарии - ти го теглиш на една страна, той се опъва на друга.
Скараш му се, наругаеш го, размахаш заплашително с пръст... а той хич не ти обръща внимание. Свойто си знае и все наопъки ти прави.

Е, добре ти е известно, че не ти си го правил/а/о и не отговаряш за него. И първородният му грях няма нищо общо с тебе - нека друг да му бере гайлето. Ако ти го беше правил/а/о, то сигурно би бил друг. Къде 7 слънца ще туриш, къде 9 луни, къде 5-6 чифта крила ще си закачиш, къде рекичка с мед и масло ще посадиш...
Не, че го умееш, ама хей-така ще си го планираш. Но света е друг, не е по твоите планове. Не е най-добрият от всички възможни. И Всички са съгласни с това. Попитай пържолата и тя ще ти каже същото. Дори салатата ще ти се оплаче, да не говориме за това какви думи ще ти издума тротоара и какво улично възпитание ще прояви бордюра.

Може и да не е най-добрият, но е един от най-смешните. Припомни си вчерашната си дискусия с бордюра, преразказа на стомаха ти на историята на пържолата, песента на откъснатият плевел... и можеш цял ден да се смееш. Затвори очи и послушай предметите в стаята какво разправят за тебе. Запуши и ушите и вдъхни разказа на стола на който седиш. Но не му приказвай много. Е, и не си ври носа много. Стола е стеснителен, ще се смути и ще заскърца.

Пък, ако нещо ти трябва - направи си го. Искаш ей-там да има усмивка - иди и я занеси. Искаш тук да има весела масичка - извади онази разкрачената от килера, вържи й панделка. За да ти хареса - погрижи се за света.

Не пропускай да кажеш на другият, какво в него ти харесва. Не пропускай да се усмихнеш на непознат/а/о. Не пропускай да почерпиш този, който не проси.
И не забравяй да кажеш: "Този свят е мой, МАМА ми го даде!"