Дълга беше зимата за тях-
потънали в килерите сред прах
сънуваха море и смях,
очакваха да бъдат летни
когато Слънцето в очите им
отново светне.
Брояха дните до Пролетта,
за да вземат свежест и зеленина,
сянка липова и мека топлина,
с които птиците и хората
да приютяват в лятната фиеста
близо до брега.
Сега е лято, но дъжда
ги спъна и огъна техните тела-
плачещи от самота и цветни
изливат своята нестихваща тъга
в безлюден пясък,
търсят път към Слънцето
сред писъка на чайки
и стоновете морски.
04.07.2005