автор: aspirinC

Нощта все още има нейните очертания.
И когато идва, и когато си отива.
Или поне лятната нощ.
Колкото и да я очаквам, тя винаги успява да дойде малко изненадващо. Сякаш ми затваря очите откъм гърба. И чувам стоплящият й глас: аз съм...
Но коя си ти?
Това няма значение, която и да съм, пак съм аз.

Лятната нощ има нейните очертания. Мека. Заоблена. Излъчваща топлина. И толкова упойващ аромат, че не мога да не я вдишвам. Изцяло.

А сега пак е лято. Нощта е тук. Само нея я няма. И хем ужасно ми липсва, хем ме е страх да й се обадя, за да й кажа, че ми липсва. А в същото време знам, че я има. Някъде там. Макар и с някой друг - но я има. И дори само тази мисъл ме прави щастлив.

Лятната нощ е едно необяснимо явление. Нито една нощ през другите сезони не е толкова разголена и откровена. Нито като облекло, нито като думи. Но лятната нощ винаги носи в себе си предчувствието, че - каквото и да е в този момент - то винаги може да бъде и по-хубаво. Че има сродни души. В нощта. Че има любов. Под прикритието на тъмнината.

А тя, моето олицетворение на нощта, ми липсва.

Сега има друга жена до мен, която да ме провокира и да ме пали. Нейната ръка стискам здраво, докато се разхождаме из алеи, градинки и паркове. Нейните устни са пред лицето ми, когато я приближа. Нейният дъх привлича моите устни. Нейният аромат се смесва с моя, когато се прегръщаме и се сливаме. Тя сега ме прави цял.

Но... онази, чиито очертания има всяка лятна нощ... онази, чиито устни не мога да забравя... онази, чийто аромат сънувам... онази, която винаги е в мен... чиито рамене бяха най-сигурното ми пристанище... чийто смях беше първото Слово на Бог... чиито ръце ме караха да мечтая... а устните й ме съживяваха от мъртвите... онази, която само със зеления си поглед усмиряваше всяка буря в мен... тя е залезът. Златният залез. Оранжевият залез. Кървавият залез. Залезът, който носи обещанието за лятната нощ. Тя е изгревът. Внезапният изгрев. Неочакваният изгрев. Случайният изгрев. Изгревът, който предвещава, че - ако имам търпение и вяра - все някога ще дойде отново лятната нощ... нощта, която има нейните очертания...