автор: aspirinC

И помръквам по дългия път към Нощта -
но на стъпка пред мене надеждата крачи.
Още мъничко...
Има такива неща,
за които е рано да плача.

Че ще стигна, е ясно дори без компас -
упоритото чувство на страх ще ме пази.
В тъмнината е моето собствено 'аз'
и което е рано да мразя.

Уморени цигари с червени очи
порят мрака - и после кънтят по паважа.
През Нощта...
Все едно е какво ми личи,
но което е рано да кажа.

Без часовник.
Без кръстче.
Без билети.
Без теб -
във Нощта! И това е последна присъда...
Нищо лично...
В душата си нося вертеп.
Но без който е късно да бъда.