в пауново око ако заплувам
ще достигна ли брега
на мъжката ти същност
ще потъна ли в лианите на
хилядопоникнали от
стъблата на желанията пръсти
ще се опивам ли от
кокосовото вино
капещо прекипнало
от нахапаните устни
а пауновото око
ще се притвори ли залезно
за да се превърнеш
в полунощна пума, разкъсваща
звездната плът за трапезата
на прегладняла прегръдка
и ще притихне ли джунглата
на разумните доводи,
приспана приласкано в
люлян от лунни въздишки хамак
ще вее ли пауново ветрило
зората, настъпила сякаш
след милиарди сезони
:
а всъщност бе тъмно само колкото
сребристочер бисер
да се отрони
от окото на пауна