Умиращи листа в гори
без дъх смълчани.
Потъващи в мъгла
без цвят и стрък поляни.
Останаха след нас
сред празната безбрежност.
Сега се стеле тиха
и тъжна безнадеждност.
На тихата ми скръб
във вечните покои
ела и подари ми
отново нежен спомен.
На болката ми в мрака
прерязвай пипалата.
Със ласки и любов
спаси ми пак душата.
Сърцето ми, обвито
във паяжина черна,
притихнало е свито
сред бездна безнадеждна.
Умиращи гори във
плътен мрак обвити.
И тъжни дълги дни
сред тях изгасват скрити...