Дъжд вали, светът е удавен
Гърдите ми свирят бронхитно
Гълтам с устни напукани залеза
Раздробен съм, напълно съм смазан
Дъжд вали, светът полудява
Полудявам със него вербално
На човек много малко му трябва
Шепа нежност и мъничко радост
Дъжд вали, небето ми плаче
Гръмотевично стене и вие
Черни облаци покриват земята
Тя с наръбени устни попива
Дъжд вали, ръми, монотонно
И изобщо не мисли да спира
Сякаш Господ е забравил да затвори
Чешмата във своята градина
Дъжд вали, чувам писък на капки
Милиони смърти върху паважа
Красиво е, макар и за кратко
Раждат се и след секунди умират
Дъжд вали, валя заедно с него
Разливам се по линолеума
Мокро е, изтича душата ми
Меланхолия ме е обзела.