Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 870
ХуЛитери: 4
Всичко: 874
Онлайн сега:
Чувствам се като дете, което си иска играчката.
Но не онази, която мама му е обещала да му купи нова от магазина - абсолютно същата като старата, а тази, която то е забравило някъде...далеч. Може би в някой курорт, в другия край на...света. Тя е била негов си, свой свят и то упорито отказва на майка си да му купи нова, защото си оставя вратичка един ден, може би вече пораснало, да се върне на мястото, където си я е забравило, и да си я вземе. Чувства, че ще се пръсне, ако си замълчи и се съгласи с майка си. Не иска. И не го прави. То си иска своята, и не се отказва.
От време на време се присеща, че като се върне, може вече да не я намери там, но не спира да вярва. Иска си я. Знае, че нищо друго, дори и ново, по-лъскаво и по-модерно нещо, не може да замени старата, оръфана, може би глупава, но толкова обичана от него играчка. В нея има спомени, има усмивки, има детски игри. Има щастливи мигове и негови си усещания. Тях никой не може да ти ги купи - нито мама, нито татко, дори да е най-богатият човек на света. Богатството, за детето, не се измерва в пари. То е вътре в него. И...в играчката.
Ех, тази играчка, колко мъки му причини. Много сълзи проля то за нея. И още плаче. Къде му е играчката? Какво ли прави сега? Дали и тя плаче така за него? Кой ще я утеши? А ако някой я нарани? Детето ще му скъса ушите! Не си дава то така играчката...
Иска си я.
Упорства и се тръшка. Вика "Мамо, хайде да се въренм да я вземем!". Не се отказва. Дори майката понякога не разбира какво му става. Толкова е силно. Осъзнава го, но...може би няма възможност, може би не иска. Чуди се "Бива ли да бием толкова път, да се върнем толкова далеч, само, за да си вземем една играчка?!". И не знае. Чувства, че детето й не може без нея и, че няма как да я замени с друга. То си иска тази!
Дали ще се върнат?
Не разбра ли, че те искам!
