Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 3
Всичко: 460

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Boryana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКриеница
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Спукано гърне! Спукано гърне!...

Изтръпнаха ръцете ми.
Толкова исках да те прегърна.
Толкова имахме да си връщаме
след онази непредвидена събота.
Сънищата ли тогава се сбъднаха,
сега ли всичко ми изглежда като сън...
Колко случаен може да бъде
един непредвиден сблъсък.
И колко нелепо и временно присъствието ни.

Бяхме ли се намерили в онзи шеметен ден.
И грешни, и свети - помислите ни се преплетоха.
Беше ли.
Имаше ли мигове неподвластни на времето.
И не беше лесно да го преживеем с последствията.
Капки чувства подредени в поезия - белязаха битието ми
изпети в най-трудните песни.
За теб, обречена на безвремието ми.

Сега си пред мен.
Не смеем да се погледнем.
Страх ни е, че ще прелетим през времето и пак ще се срещнем.
Безумието ще ни повлече.
И че ще отдадем на помислите си, грешните.
И грешка ли ще е.
Това усещане - някога ще го разберем ли.
Или и него ще разпилеем с бохемска небрежност...

Сви се сърцето ми.
Като непознат ме подмина.
Не трепна ли нещо в теб, дори след толкова години.
А ръцете ми в сънищата те милваха
Още ли си играем на криеница.
Завинаги ли се разминахме.
Още те обичам...
Запомни го...
И този миг запомни...

Спукано гърне! Спукано гърне!...


Публикувано от mmm на 02.07.2005 @ 10:10:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 18:57:41 часа

добави твой текст
"Криеница" | Вход | 11 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Криеница
от midnight_witch на 02.07.2005 @ 10:16:20
(Профил | Изпрати бележка)
хубав стих плъки.изтръпващ...
поздрав!


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 11:51:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Ох, не знам дали е хубав.
Ама ми е от истинските.

]


Re: Криеница
от Marta (marta@all.bg) на 02.07.2005 @ 11:13:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
обречена на безвремието ми

много истинско


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 11:57:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Има такива хора - спират ни времето.
Годините минават, но нещата между нас са като че ли от вчера.
И си страдаме. И си го знаем...
След всяко "Спукано гърне!" криеницата започва отначало. Нали така се правеше?!

]


Re: Криеница
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.07.2005 @ 11:47:07
(Профил | Изпрати бележка)
Това беше право в целта. Улучи ме! В душата...


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 12:08:19
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Питаш ли ме мен какво ми е.
Някои неща няма как да ги скриеш. Кой ли ще ти повярва?!..

]


Re: Криеница
от arlekin на 02.07.2005 @ 11:53:21
(Профил | Изпрати бележка)
Какво да кажа?

Великолепно е!

Поздрави!


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 12:05:50
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Благодаря ти!

Много ме радва оценката ти!

]


Re: Криеница
от Ray (bdoych@abv.bg) на 02.07.2005 @ 13:47:50
(Профил | Изпрати бележка)
Тежък и тъжен стих, от тези, които те връщат назад, но за да видиш по- ясно нещата. Много е хубав.


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 21:39:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Благодаря ти!
Точно си усетила връщането назад. След толкова години игра на криеница.
Похлупака пасва по размер, от години, но в един момент разбираш, че гърнето е спукано и не можеш да задържиш в него нито вода, нито вятър...

]


Re: Криеница
от libra на 02.07.2005 @ 14:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
"грешни и свети" ми звучи почти като "грешни и светли" а това е любимия ми стих от поредицата ми "Повече от любов" ))


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 21:48:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Благодаря ти за отзива. Би ли могло да бъде грешка, когато има жива любов. В Библията е написано "не пожелавай...", а не "не обичай..."

...толкова късно
все пак го има...
____________

Това е от "Възпитание на чувствата" ти. Много е билзко до ""Криеница".

]


Re: Криеница
от libra на 03.07.2005 @ 08:37:28
(Профил | Изпрати бележка)
Плъки, виновна съм, че не ти написах свестен коментар на този ти текст, а се унесох да говоря за себе си, но това "грешни и свети" ме отнесе
няма грешна любов, когато е любов!...а прецъфтели липите най силно миришат...
и "златисто проблясват, броим песъчинки
с отчаяна тъжна любов
прецъфтели липите най силно миришат
но живи сме докато аромата им дишаме"
- това от последния ми стих (с молба да не се счита като негова реклама или насочване да го прочетеш)

]


Re: Криеница
от copie на 02.07.2005 @ 19:22:04
(Профил | Изпрати бележка)
... А ръцете ми в сънищата те милваха
Още ли си играем на криеница.
Завинаги ли се разминахме...

Прекрасно е, плъки! Цялото, да... но не бива цялото да ти го пейстна, нали:)


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.07.2005 @ 21:55:47
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
:-)
Криеницата явно продължава.
Не отгатнах вярното.
Не го отгатнах навреме.

Спукано гърне! Спукано гърне!

"Завинаги" звучи лирично, но в живота не става така. Нищо не е завинаги.
Криеницата продължава...
:-)

]


Re: Криеница
от copie на 02.07.2005 @ 22:37:15
(Профил | Изпрати бележка)
:)
Их, ами ако се окажеш прав???
аз много често те п о д о з и р а м, че си прав! :)

Пускам, пускам кърпа! :)

]


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.07.2005 @ 07:17:53
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Боже, това го бях забравил...
:-0
Се замислих. И много ми се върна.
Помниш ли това:
Капитане, на колко метра потъваш?.. Кой да те спаси?..

Предпочитам живата поезия пред абстрактни псевдоварианти от рода на: какво би било ако беше се случило онова, което само загатнахме, но се размина и би ли имало смисъл да се терзаем за това през времето, когато някой случайно ни е заприличал на пропуснатото ни минало и сега разчепкваме онази част от причините за която все още си спомня непохабената от пороци мозъчна дейност на три+ водки.
:-)
Отпуесна се...

]


Re: Криеница
от Dimi на 03.07.2005 @ 09:16:29
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам тази непредвидена, случайно идваща любов, която само сънищата милват. Ех, колко боли този стих!


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.07.2005 @ 17:27:41
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Кога боли повече - преди да изплува някое скрито минало безумие, или след това - когато разберем, че не се вписва в настоящите обстоятелства?!
Май е по-добре играта на криеница да продължи.
Стихът го написах след това...

Благодаря ти, Дими!

]


Re: Криеница
от stihiqta на 03.07.2005 @ 21:53:21
(Профил | Изпрати бележка)
Чак душата те заболява като го четеш...хубав и съкровен стих...


Re: Криеница
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 04.07.2005 @ 06:50:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Боли те едно място вътре в теб. И те боли отдавна, малко позабравено.
Стихът просто ти напомни за него.
Благодаря ти за добрите думи!

]


Re: Криеница
от Nika на 10.07.2005 @ 20:44:42
(Профил | Изпрати бележка)
Отново се връщам тук.
Сви се сърцето ми.
Боли спуканото гърне...

А ти, Плъки, пишеш страхотно и думите ти стигат толкова навътре.


Re: Криеница
от Meiia на 30.07.2005 @ 19:38:30
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжна криеница (от истината) и по детски чиста (останалата ни от детството искреност)

За теб, обречена на безвремието ми.
-------------------------------------------
Какво хубавио и истински отдадено посвещение!
Изживениете мигове са безвремие, но и неизживените-също, може би още по-нежно и магнетично.
-----------------
Завинаги ли се разминахме.
Още те обичам...
Запомни го...
И този миг запомни...
-----------------
Какво може да се добави, тъжно е...
Криеницата е безвремие. Иначе е непосилно...