Да седна ли на тази пейка
или на другата планета?
Ела в реката да се къпем!
Но се заглеждаш към морето.
Вземи на шала ми цветята,
ти, мила, вярно ги заслужи -
излъга ме насред площада,
че не обичаш вече другия.
Че лодката ти е за мене
и даже рибите в реката
ме взеха за шаран с мустаци
и смяха ми се до припадък.
Но там под блузата ти има
една безпътица, в която
се лутах аз щастлив и глупав -
светът ухаеше на мляко.
Сега над спомена приведен
аз бавно, бавно те събирам.
Да седна ли на тази пейка,
или планета да откривам?