Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Същото, но малко по-различно Днес е същото като вчера.
Само мъничко по-охлузено ми е. И някак си ми е по-неудобно в тези дрехи. Не знам защо. Сутринта се почудих защо трябва да ставам. Не открих кой знае колко основателна причина да го направя. Крепи ме надеждата, че довечера няма да има защо да си лягам и да заспивам... Но сигурно ще подремна още следобед.
Иначе всичко си е същото. Прочетеният вестник, празната стая, лаенето на съседското куче. Значи все пак някой се възмущава и не го е страх да го изкрещи. Ще се опитам да го излая. Или поне да го кажа на китайски. Или арабски. Непременно трябва да се науча. Тогава ще мога да си се възмущавам на воля. Не че нещо ще се промени. Но пък и аз все още не съм решила какво точно искам да се промени. Ще помисля и ще ви кажа...
Може би трябва да си взема куче. За да се възмущава вместо мен...
Не знам, не мога да мисля сега. Протрито ми е до износеност. Изтъркано до избледнялост. Вече не се познава какъв цвят съм била. Помня, че беше хубав. Ама иди, че доказвай... Оръфано ми е. Сякаш някой е захапал от мен и после ме е захвърлил. Като сладкиш, който не се е харесал и е останал... наяден.
И днес е същото като вчера. Само мъничко по-самотно ми е. Няма с кого да се скарам, но и няма с кого да се сдобря. Няма кой да ме плаши в тъмното, но и няма кой да ме изведе за ръка оттам. Няма кой да ми пуска ледчета във врата, но и няма кой да целува гърба ми под душа. И масата е сложена за един. Една вилица, една лъжица, един нож, една чиния, една чаша, един стол... половин сърце. И ударите на часовника - неуморимо отмерват миговете без теб. Безкрайност.
Още не съм решила какво точно трябва да се промени. Затова простете ми, но не мога да ви кажа. Не знам.
Знам само, че днес е същото като вчера.
Само мъничко по-охлузено ми е...
Публикувано от aurora на 01.07.2005 @ 14:10:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 76440 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Същото, но малко по-различно" | Вход | 7 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Същото, но малко по-различно от PaparakaPV на 01.07.2005 @ 14:41:19 (Профил | Изпрати бележка) | Като вчера е....но пък утре, кой знае какво ще бъде утре. |
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 14:43:21 (Профил | Изпрати бележка) | И на мен в това ми е надеждата. Веднъж защитавах тезата, че утре е днес, но дано не се окажа права...
Наздраве за Утре-то :) И отпивам глътка кафе :)
Благодаря ти, поздрав :) |
]
Re: Същото, но малко по-различно от PaparakaPV на 01.07.2005 @ 15:16:53 (Профил | Изпрати бележка) | утре не е днес, но започва от днес |
]
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 15:20:10 (Профил | Изпрати бележка) | :) Дано Днес бъде хубав ден... |
]
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 14:55:01 (Профил | Изпрати бележка) | :) Мислиш ли?
Дано ...
Благодаря ти - обнадежди ме :))) |
]
Re: Същото, но малко по-различно от Dimi на 01.07.2005 @ 17:59:37 (Профил | Изпрати бележка) | Съвсем е откровено това и цветисто поетично, даже релефно и интериорно. харесвм го! |
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 18:01:23 (Профил | Изпрати бележка) | Откровено е, да... :((
Благодаря ти, мила!!! |
]
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 21:53:40 (Профил | Изпрати бележка) | Прегръщам те...
Дано утре е по-малко охлузено... |
]
Re: Същото, но малко по-различно от Marta (marta@all.bg) на 01.07.2005 @ 22:31:05 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ужасно е да си недояден сладкиш. Почти като вчерашен вестник, но по-жестоко. И да избледняваш след някого, сякаш се е промъкнал в теб и е тършувал някой - цветотърсач или цветопиец, намерил се е сред изобилие и залитайки си е тръгнал...с почти всичкото пъстро в теб. Охлузил те е на тръгване, издрал е дълги и дълбоки белези, защото е залитал и се е подпирал, падал е и е драскал по душата ти да стане. Да излезе, замаен от всичкото шарено, което го е подлудило. Или просто се е уплашил.
Ти не се плаши, всички белези и рани зарастват, цветното се завръща, бавно, ден след ден. Някой, който е бил цветен, няма как да не е такъв, никога не се примирява със сивото. И след сто години самота.
Пъстрее. |
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 22:34:41 (Профил | Изпрати бележка) | Сто години самота! :)
Мартичка, омръзна ми да съм черно-бяла...
Гримът не помага да стана по-цветна. Смешна ставам... И ожулена. Тежа си.
Но от думите ти ми стана по-пъстричко :) мисля, че дори се появи тръпчинка... на лявата ми бузка :)
Благодаря ти! |
]
Re: Същото, но малко по-различно от libra на 01.07.2005 @ 22:43:12 (Профил | Изпрати бележка) | и на мен
но, как беше "винаги ще има утре" и ако това утре е още по охлузено от днес, значи днес направо сме си на далавера..
тъжно и глухо отзвучава тътена на мълнията станала гръм..
|
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 22:57:25 (Профил | Изпрати бележка) | Да, ако разсъждаваме в тази посока, днес направо сме късметлии. Но ми се иска да е обратното... Хубавото да предстои...
Благодаря ти, либра!
Поздрав :) |
]
Re: Същото, но малко по-различно от libra на 01.07.2005 @ 23:23:48 (Профил | Изпрати бележка) | ще предстои разбира се )
аромата на прецъфтяващи липи
след дъжд житейски несполуки
не знам за какво си в живота ми
може би да ми напомняш че съм жива
дори когато съм така уморена
имам сили за теб
глухо отзвучава тътена
на мълнията станала гръм
но сетивата ми се възвръщат
и двамата чудесно го знаем
и двамата никога не го казваме
и златисто проблясват,
броим песъчинки
с отчаяна тъжна любов,
прецъфтели липите най силно миришат,
но живи сме докато аромата им дишаме!
ей сега го написах
...а утре ще сме по весели
|
]
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 01.07.2005 @ 23:26:49 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че ми го написа!!!
Невероятно е.
"прецъфтели липите най силно миришат,
но живи сме докато аромата им дишаме!" !!!
Наздраве за Утре-то :)) и отпивам от чаша минерална вода :)) В тия жеги само с това се наливам...
Хубава вечер, мила!!! Прегръщам те!
|
]
Re: Същото, но малко по-различно от copie на 02.07.2005 @ 16:08:09 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, че си успяла да се надишаш:)))))
много хубаво си го направила!!! |
]
]
Re: Същото, но малко по-различно от copie на 02.07.2005 @ 03:09:27 (Профил | Изпрати бележка) | И днес е същото като вчера. Само мъничко по-самотно ми е. Няма с кого да се скарам, но и няма с кого да се сдобря. Няма кой да ме плаши в тъмното, но и няма кой да ме изведе за ръка оттам. Няма кой да ми пуска ледчета във врата, но и няма кой да целува гърба ми под душа.
Хубав текст, Амар!!! |
Re: Същото, но малко по-различно от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.07.2005 @ 11:00:48 (Профил | Изпрати бележка) | :) Благодаря ти!!!
Нали знаеш колко си ми важна :) и колко много ценя коментарите ти? ...
И колко много ме зарадва с този :)))
Благодаря. |
] | |