автор: iony_ada

("времето спира за мъртвите")

Пред моята заключена врата
заставал ли си с трепет във сърцето си?
И търсил ли си ме в нощта
с копнеш да видиш пак лицето ми?

Почука ли, или пък не посмя?
Изплаши те преградата на времето.
Но споменът е жив дори сега
във погледа ти, пълен със тъга.

А може би не си ме търсил?
Забравил си дори лицето ми?
И споменът потъва във мъгла
сред тишината във сърцето ти.

Но знам - ще дойде ден, когато
мъглата в светлина ще се стопи,
а споменът във целия си блясък
сред мрак и тишина ще се роди.

Тогава пак ще ме намериш,
ще ме почувстваш в себе си дори,
но може да е спряло времето
и в теб по-силно ще боли.