автор: Marta

Не се реших.
Подведох и вратата
на стаята
/отдавна неотваряна/,
тя в очакване застина.
А бравата
/непипвана с дни/
изпъна се и се усмихна
с хладен блясък.
Излъгах я и нея,
и прозорците
държах затворени,
със спуснати до долу
щори.
А как ме молеха
да ги отворя,
да вдигна
тежките клепачи
от очите им.
Не можех.
Не предизвиквах никого.
Просто се боях
да погледна слънцето.
Страхувах се до смърт
от светлината.