автор: Amar

Няма да ти кажа, че те обичам...
Ще ти кажа, че небето е синьо,
когато ме държиш за ръка. Ослепява.

Превръщаш ме в пръстен скъпоценност,
увит около пръста ти. Като обръч обичане.

И ставам на дъга пъстроцветна,
извита в очите ти. Като струна.

Ще ти кажа, че нощем валят звезди,
а аз ги събирам в шепи. За утре.

Ще ти кажа, че палиш луната,
а тази нощ има пълнолуние.

Ще ти кажа, че вдъхвам от кожата ти море
и търся перли по дъното му. За късмет.

Ще ти кажа, че съм пясъчна,
когато ме разстилаш по брега.

И ставам на русалка - златокоса,
която се гмурва в твоите устни.

Ще ти кажа, че ме можеш -
изцяло, пълно, до дъно.

Ще ти кажа всичко.
Но няма да ти кажа, че те обичам.