автор: nadya

Не искам да бъда опора.
От много опиране
мазолите станаха твърди
и нараниха обвивката.
Изтъняха подпорите
на всички откраднати мигове
и слънцето не е същото.
Натежа ми равновесието
и сега балансирам средата.
Трябва ми рамо,
по точно две рамена,
ляво за обич
и дясно за истина,
а имам само ръце,
които ме предадоха.
Застраховах душата си
и сега изплащам лихвите
на пропуснатия кредит.