автор: meiia

Бялата врана
е "черната овца" на ятото.
Изглежда "избрана",
но не е предвестник на лято.
Обърква посоката
и студ не носи от севера.
Не грачи жестокост
и лети наникъде и немерено.
Понякога пада
като заблудена птица хартиена.
И сякаш не страда,
не я боли или знае, че ще и мине.
Излита последна
или първа самотно излита.
Небето И все е седмо,
а за пъкъла просто не пита.
Черното, знае,
че се ражда само в контрастите.
Бяло обаена,
не може да бъде страсти.
Лети и се слива
с небето от облачно бяло.
На надежда свенлива,
превърната в поредното огледало.
Отдалече прилича
на знамение още несбъдното.
Но е различие.
И пратеник бял от отвъдното.