автор: dobilz

Не включвай лампата,
а в мрака докосни я,
плъзни ръка по този водопад
от тъмни къдри,
нежно погали я,
почувствай устните и тялото И пак.
Ръцете И - по-топли от огнище,
очите И - във тях си само ти,
и този дъх познат на дом…
Разнищен,
вината си на прага остави!
Вината, че сменил си я със друга,
взаимност търсил си извън дома.
Прозрението, че освен съпруга
за тебе е единствена ЖЕНА!
Попивай с устни сладостта блажена,
душата си във нежност разтвори,
отдай се на мига вълшебен
и в този свят магичен остани!