Ей, Ангарче, пак твориш,
искаш Амарче да приютиш?
Ама с този твой подход,
ще вървиш на заден ход!
То не бяха ли комари,
още шийката ми пАри.
То не бяха дъждове и бури,
Облаци, палатки щури.
Много страшно взе да става
гръм и мълнии докара.
И градушка силна заплющя.
И „Атака" даже се намеси.
Скри се Амарчето, онемя.
Ще се върне пак на есен.