автор: PaparakaPV

Хайде циганино пей
Изпей ми за Нея, тихо спомни ми
за топлите нощи в чаршафи копринени
за очите и пълни със тъга и съзвездия
за усмивката от която все още боли ме
Свири ми циганино, плачи ми китарно
по-добре да забравя Созопол и Варна
Глухите, тъмни калдаръмени улици
където осъмвахме прегърнато влюбени
Пей циганино, докато прегракнеш
Надвикай тишината и болката в мрака
нека забравя онези спомени хубави
Писна ми вече - не ща да съм влюбен!
А после седни и пий с мене бърбън
Да се напием, така ми отърва!
Научи ме да живея като тебе - безгрижно
Ден за ден, така, сякаш е за последно.
Зяпознай ме с някоя циганка жива
Да ме омагьоса със някакво биле
Да ме направи друг-по-различен
Малко по-умен и по-човечен
Да ми строши очилата с илюзии
Нека вече да бъда напълно безчувствен
Да сложи сърцето ми в каменна клетка
Да е недосегаемо за никой - вовеки.
Така да живея тихо спокойно
Без много емоции и безлюбовно
Стига ми толкова - така ми омръзна
Пей ми циганино,
А душата ми. Нека тръпне.