автор: alisa

За човечност е смешно да говорим изобщо.
От човечност достатъчно съм си патила.
Нечовечно суфлират във тъмното нощем
два-три никакви спомена за човечни приятели.

По човешки изкаляно чак до шията
едно чувство рисува слънце със сажди.
Малко жива вода, но пък доста помия...
Знам ли бавната кучка какви ги ражда...

Бързах толкова много, че накрая от бързане
се разминах със себе си още в средата.
Тази другата в мене още я лъжат...
Да си имам усмивката и приятелите!

Да си имам гърнето и похлупака
и на гроздето кисело да си имам високото.
Двата крака да имам на хитрата сврака,
на водицата тиха да имам дълбокото...


За човечност - в игрите с пионки и зарче.
Не се сърдиш и толкова. Инак празна торбата...
Като всичко човешко и тя се харчи.
Трийсет гроша авансово. Другото - на заплата.