автор: alisa

Онемяха щурците.Тая лятна поличба
беше толкова явна, че я пропуснах.
Не остана накрая вече нищо за сричане.
Оцелявам обаче, а това е изкуство.

Не намирам причина да се взема в ръцете си.
Май от толкова кротост на криле се превърнаха
но тежат. Как се стига изобщо небето?
(Не за друго, но имам какво да му върна.)

Както казват - щом пиеш, ще трябва да плащаш.
От небесни пиянства зачева земята.
Който бил се опарил си духал кашата.
(Но защо да не сръбне и някой приятел?)

Споделената низост и вменената рана.
Три предателства струват ли толкоз усилия?
Онемяха щурците, а земята ще ражда
плод, но не от любов, а от изнасилване.

Ден - година, тридневно изтъркано чудо,
свободата да знаеш вкуса на сълзата...
И най-простата радост - всяка сутрин се будиш.
И не знаеш какво те очаква нататък...