Времето тихо запретна ръкави -
до лакти.
Потопи се в пространството
и изпра
ненужните никому спомени...
После забрави.
Запази неслучването
и ме събуди с птичите песни
над крехките клони.
Побрала в сърцето си всичките
звуци
с тях разполагам, както със свои.
Скъпи са ми
и не-докрай чути...
(сякаш изобщо ги няма)
Едно закърняло отдавна крило
се разтвори...