автор: roza1

На Райсън

Незнайнико с душа красива,
помогна ми да съм щастлива.
Не си приятел, нито враг,
а спря на моя плачещ праг-
прогони мрачните ми мисли
далече от утъпканите писти,
където дълго в кръг вървях,
където виках и мълчах.
Незнайнико с ръце тъй щедри
във времената ни химерни-
накара ме да вярвам в чудеса.
Днес търся най-добрите думи,
за да ти благодаря!