Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 859
ХуЛитери: 4
Всичко: 863

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: rosi45
:: Lombardi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРолята, която...
раздел: Поезия
автор: meiia

Ролята, която си ми отредил,
сресва косите ми гладко.
Ухае на коняка, който си пил.
Дискретно. И на смокиново сладко.
Пристяга ме в кръста с колан,
ритуален и съвсем като пръстен.
По снагата ми погледът ти постлан
като роба за ново покръстване.
После свива косите ми в кок.
Уж е царствен. Уж така ми отива.
Като венец е за смърт и за оброк,
и възел в душата ми на самодива.
В тази роля нозете ми знаят сами
пътя на тръгване и на завръщане.
Птици, дето с поглед ти приземи
и с трохички от хляба насъщен.
Ръцете ми, спомените ми за криле,
репетират все несбъднати полети.
Засяваш ги като фиданки в поле
да дочакат закъснелите пролети.
На живота овалът ми, нощен анфас,
с голота, дето само ти разсъблиаш.
Желанията ми, недопушен още фас
от цигарата ти-страстта да ме обичаш.
Гърдите, в пещта ти хляб недопечен,
дишат през тебе като през пазва.
И, ако само за миг не понечиш
да ме галиш, без ласките се наказвам.
Ролята, която ти си ми отредил,
преследва очите ми в някакъв лов.
Искаш погледите ми. Още тях не си бил.
А може би не си бил и любов.


Публикувано от aurora на 28.06.2005 @ 13:59:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 13:23:06 часа

добави твой текст
"Ролята, която..." | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ролята, която...
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 28.06.2005 @ 14:02:46
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав за прекрасния текст!!!


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:34:44
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти е харесал...

]


Re: Ролята, която...
от Marta (marta@all.bg) на 28.06.2005 @ 14:16:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ами
а ролята, която ти си му отредила :)...
жестоко е
не си бил

И тебе не те е имало.
Просто - малка пиеса.
Небето - сцена отминало
зад облаците - завеси.
Аз всичко съм си измисляла-
чувствата, сълзите, драмата,
съвпаденията и мислите -
статисти били в измамата.
Ще се наказвам ли с бисове,
ще се правя ли на актриса?
Когато позная истината -
от нея така ме втриса.
Тогава
избирам измислиците-
в тях
има ли нещо писано?


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:40:59
(Профил | Изпрати бележка)
Това е ... чудесно , точно, оплитащо от прямота, въобще...замислям се къде съм, какво съм, не аз, де, лир. героиня.
Ох, ако се правим на актриси, значи след спектакъла сме свободни от писесата. А в живота май не е така:((
И ти си го усетила: уж измислици, а са по-малко писани от истините, фалшивите или поне привидните.
Страхотно стихотворение си ми подарила, прибирам си го да се отрезвявам с него понякога, на бис да се отрезвявам:)

]


Re: Ролята, която...
от Marta (marta@all.bg) на 28.06.2005 @ 18:26:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
"изтрезняване на чувствата"

може да наречем пиесата, въпреки че това е едно много лошо пиянство винаги с последващи трусове, тъй де, няма измъкване ;))
изненадващо ни разлюлява пак и пак

]


Re: Ролята, която...
от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 28.06.2005 @ 14:22:33
(Профил | Изпрати бележка)
Финалът е черешката,която дава вкус на цялото дърво...
Страхотен стих-има вкус.


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:42:30
(Профил | Изпрати бележка)
Черешката на върха или черешка от сладко:)), но с не много захар.
Благодаря ти...

]


Re: Ролята, която...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 28.06.2005 @ 14:41:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми това богато на образи стихотворение. :)


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:43:55
(Профил | Изпрати бележка)
Блъскаха се в главата ми (образите) и не можах да ги спра. Дано е за добро:))

]


Re: Ролята, която...
от pin4e на 28.06.2005 @ 15:34:12
(Профил | Изпрати бележка)
аааа бил е, бил е любов...:)))

ама аз съм една недовиждаща четеса.
Чета: РоКлята която ми отреди....


няколко пъти така направих*

хи:))))

ама:
Бравос!


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:48:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ааа, може и рокля, ама от ония, дето им връзват ръкавите отзад:)))
Грешката ти е достатъчно вярна, та нали и за укротяване става въпрос.
Бил е любов, но кой знае минало време на любов как е, а?! :))

]


Re: Ролята, която...
от roza1 на 28.06.2005 @ 16:45:48
(Профил | Изпрати бележка)
Желанията ми, недопушен още фас
от цигарата ти-страстта да ме обичаш.

Това си харесах най-много, а иначе ролята е...главна,струва ми се!

Поздрави!:)


Re: Ролята, която...
от Meiia на 28.06.2005 @ 16:52:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ако беше театър, щеше да е сериозна женска роля, трудна за изпълнение, без много реплики и достойна за номинации. Но не е театър.
Радвам се, че това си отбелязала: как нашите желания неусетно губят идентичност и как обичта приема образа на страст, която пък от своя страна мимикрира в обич. Такива объркани неща, но ти си ги разбрала. Благодаря ти.

]


Re: Ролята, която...
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 29.06.2005 @ 02:22:24
(Профил | Изпрати бележка)
тази роля? тя ли е твоята?

отреденета?
е..олях се с въпросите...


Re: Ролята, която...
от Meiia на 29.06.2005 @ 13:05:43
(Профил | Изпрати бележка)
Всяка роля е определена от някого, отнещо или пък от нас самите. Но е роля, а не сме си ние изцяло.
Или питаш коя роля сама бих създала за себе си ?!
Да си кажа, тежат ми всички роли вече, особено тези, в които се изисква да си щастлив въпреки всичко.

]


Re: Ролята, която...
от chocolate на 29.06.2005 @ 13:06:21
(Профил | Изпрати бележка)
По снагата ми погледът ти постлан
като роба за ново покръстване.
>>>>>>>>>>
Сценаристът явно си разбира от работата.
Е, не е съвършен - тук там попресилва нещата (царствеността ми се струва излишна).
Но за коняка със смокиновото сладко... Бих му простила всичко, само не и приземяването. Това го правят от страх. Не искат да ни загубят. От любов е...


Re: Ролята, която...
от Meiia на 29.06.2005 @ 13:13:00
(Профил | Изпрати бележка)
От любов казваш...;о(
Кокът, и аз това викам, "УЖ е царствен". Ако ме питаш, самодивски несресани коси обичам повече.
А от пресилването на нещата( то нали и в това е проблемът, в режисьорското виждане) понякога се усилва още повече земното притегляне. И ето ти- приземяване и то съвсем не меко.
Благодаря ти!

]


Re: Ролята, която...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.06.2005 @ 22:04:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... На живота овалът ми, нощен анфас,
с голота, дето само ти разсъбличаш...
____________________________

Може и да е имало други преди теб.
Може и да са играли на тази сцена.
Може и сценария да е бил по-посредствен,
но искреността е била достатъчно за да ме завладее.

Сега ти пренаписваш действието.
Не си забравил - в живота всичко започва след като падне завесата.
Капанът не е нов и не е вечен.
Това, че съм в него - може и от любов да е.

Не посягай към моето.
И да го получиш - временно ще е.
Някой неща не ти ще ги отреждаш.
Пренапиши си сценария - ако не искаш да е последен. За мен.


Re: Ролята, която...
от Meiia на 30.06.2005 @ 19:06:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, да въздъхна и да ти кажа...че си видял през моите очи...
-------------------------------
пренаписваш действието
може и от любов да е.
не ти ще ги отреждаш.
------------------------------
Ключови фрази!
Възли за развръзване или направо за разсичне, ако се е стигнало дотам.
Обичта няма предели, но ние имаме...все повече си мисля.
Благодаря ти!

]


Re: Ролята, която...
от rajsun на 29.06.2005 @ 22:16:32
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно хрумване!
Да видиш себе си с очите на друг - това е много трудно!
Браво!


Re: Ролята, която...
от Meiia на 30.06.2005 @ 19:18:30
(Профил | Изпрати бележка)
В някои видове житейски и душевни симбиози постоянно се случва да виждаме света, себе си сякаш през очите на другия. А и нали обичта натам ни води.
Само дето, преминали мярката, се опитваме да се вселим в нечия свобода и да бъдем погледа на този някой, виждането му за нещата. Тук някъде любовта се превръща в нещо друго. Може би в роля...
За отдаването иде реч и за последвалата го несвобода. Дано съм успяла да го покажа...
Благодаря ти!

]