автор: batteria

Тук е слънце
в Оман мрак,
чух по телефона -
обли стоманени облаци
над крехки минарета
в гласа на един дервиш
и целувка по врата
преди въртенето...
Това е северният край на Млечния път
и затова така духа...
Ако танцът се препъне
ще останем без вяра.
Представяш ли си?
От ръба на устните му -
бисерни миди
вятър.
Само вятър
без поука
в рисунъка скреж
и нито една река.
Няма по-тъжна дума от далече...