автор: _diva_

Теб вече те няма,
а аз все още съм в сълзи.
Защо бях толкова наивна
и повярвах на твоите лъжи?!

Теб вече няма да те има,
а защо тогава още ме боли?
И само тази болка остана,
след като ме предаде ти.

Защо все те нямаше,
когато трябваше да си с мен?
Защо все забравяше
онзи тъжен далечен спомен,

когато ме отрупваше с обещания,
обещания и лъжи,
а за мен се превръщаха в желания,
останали неизпълнени.

Вчера или сега се превърна в никога,
болката и тъгата останаха.
Лъжите и сълзите няма да забравя,
но ти само в тях остана!