автор: Liulina

От къде да зопочва,
конеца от твоята плът,
мисълта ме заточва,
на душата в най-стария кът.
Нишки слънчеви трепети,
от живота струят,
като плуващи лебеди,
ще ме освободят...
Ти си чакана нова душа,
близка с моята,
плът от плътта...
Измерител не времето,
отмерва месеци два,
и посято от семето,
ще се роди за света...