С кипарисови длани,
в скалист
и влажен мъх
оставаш отпечатък
от топлия си дъх.
И с устните -
смарагдови,
докосваш като с дъжд ...
Дълбаеш с думи синура
през горската ми
плът.
Зрънца пилееш в погледа -
нивя засяти с ръж.
И виждам през прозореца
как с длан
ми даваш Път,
по който преминавам през
Вселената -
напук!
Там птиците живот кълват,
а дните ни мълчат
в гнездото на незримата
нетленност -
без да спят...
На колене застанала,
пред залеза
лъчист
вълна съм от бездумия,
а мислите
искрят...
През цветовете бели съм
прозрачност -
в Светлина…
На кръстопътя Обич съм!
По име те зова...
Наричам те с любов в съня
и сбъдвам мисълта.
Изричам те с душа в душа
и моля за това...