автор: Meri

Свещи, шампанско,
кърваво червени рози
и всичко за да ми кажеш край,
дори танцувахме
под звуците на екзотична музика,
толкова романтика и за какво?
Погледна ме с невъзмутимия
си поглед изричайки
спокойно, че е свършило
помежду ни, страст, любов,
привличане.
Колко мило, вечеря за
последен път.
Поколебах се да остана
или да си тръгна,
а ти сякаш не разбра,
продължи да се усмихваш,
глупаво
вдигнал чашата си
за наздравица и за какво
ще пием,
за раздялата,
а може би за бъдещето ни
един без друг ?
Дали те мразя
или съжалявам себе си,
уви не знам,
прекалено рано е
да съм съсипана,
да избухна
в съкрушителни сълзи.
Бавно отпивам от виното,
горчивият вкус ме задавя,
преглъщам мъчително,
но не продумвам,
гледам те
и мисля си нима това е
начинът,
твърде изтъркано нали?
Поднасят десерта,
не издържам повече,
отивам си,
просто така,
безмълвно с риск да е гадничко
потъвам в нощта
със забързани крачки и
дишам студеният въздух.